Примери за използване на Ентекавир на Български и техните преводи на Румънски
{-}
-
Medicine
-
Colloquial
-
Official
-
Ecclesiastic
-
Ecclesiastic
-
Computer
Процентът на пациенти с HBV ДНК <300 копия/ml е бил 44% за ентекавир и 20% за адефовир през седмица 24, и 50% за ентекавир и 17% за адефовир през седмица 48.
тенофовир дизопроксил фумарат, ефектите от едновременното приложение на ентекавир с лекарствени продукти, екскретирани през бъбреците
лекувани с ентекавир, съответстват на наблюдаваните нежелани реакции в клинични проучвания на ентекавир при възрастни(вж. точка а. Резюме на профила на безопасност
зидовудин не са показали антагонизъм по отношение на анти- HBV активност на ентекавир при широк спектър концентрации.
сравняващо ентекавир 1, 0 mg веднъж дневно с адефовир 10 mg веднъж дневно при пациенти с чернодробна декомпенсация.
лекуваните с ентекавир пациенти са били със средна продължителност на лечението с ламивудин 4,
които са свързани с резистентност към ентекавир, са показали чувствителност към тенофовир в рамките на 0,
От 77 пациента, продължили лечението с ентекавир над 52 седмици(средно 96 седмици), 40% от пациентите са имали HBV ДНК< 300 копия/ml чрез PCR,
сред ограничения брой проследени пациенти, при 11% от пациентите лекувани с ентекавир и при нито един от пациентите лекувани с ламивудин не е наблюдавано повишаване на ALT в периода на проследяване след спиране на лечението.
допълнително намаляват чувствителността към ентекавир от 16- до 741 пъти по отношение на дивия тип вирус.
От 26 пациента, лекувани с ентекавир, и 28 пациента, лекувани с ламивудин, продължили лечението над 52 седмици(средно 96 седмици), 96% от пациентите, лекувани с ентекавир, и 64% от пациентите, лекувани с ламивудин, са имали HBV ДНК<
Ако пациентите са имали единични дози от ентекавир 40 mg или двойна доза от 20 mg дневно до 14 дни, няма данни за увеличение или нежелани ефекти Ако при предозиране с ентекавир трябва да се изследват симптомите на токсичност
Сред лекуваните с ентекавир пациенти, нелекувани преди това с нуклеозиди, повишаването на ALT настъпва средно за 23- 24 седмици, като 86%(24/ 28) от случаите с
е наблюдавано при 2% от пациентите лекувани с ентекавир, спрямо 4% от пациентите лекувани с ламивудин.
2 пъти спрямо изходните стойности, е наблюдавано при 2% от пациентите лекувани с ентекавир, спрямо 11% от пациентите лекувани с ламивудин.
последвани от една допълнителна 24- седмична отворена фаза на проследяване, през която всички са приемали ентекавир.
Оценката на нежеланите реакции е направена въз основа на четири клинични проучвания, при 1 720 пациента с хронична инфекция на хепатит B, участвали в двойно- сляпо лечение с ентекавир 0, 5 mg/ дневно(n= 679),
ламивудин- рефрактерни пациенти лекувани с ентекавир и проследявани за резистентност, което показва че преди лечение с ламивудин тези резистентни замени могат да се селектират и че те може да имат ниска честота преди лечение с ентекавир.
компенсирано чернодробно заболяване са получавали двойно-сляпо лечение с ентекавир(n=862) или ламивудин(n=858)
6% от лекуваните с ентекавир пациенти и 10% от лекуваните с ламивудин пациенти са имали повишаване на ALT(>