WILD-TYPE - превод на Български

• див тип
• дивия тип

Примери за използване на Wild-type на Английски и техните преводи на Български

Protocols 009 and 011 used gamma irradiation of specimens to reduce risk of wild-type Ebola virus infection of laboratory workers.
И 011 използват гама облъчване на пробите, за да се намали рискът от инфекция с Ебола вируса от див тип на персонала в лабораториите.

Children and adolescents younger than 18 years of age receiving salicylate therapy because of the association of Reye's syndrome with salicylates and wild-type influenza infection.
Деца и юноши под 18-годишна възраст, получаващи терапия със салицилати, поради връзката на синдрома на Reye със салицилатите и инфекцията с див тип грипен вирус.

which distinguish wild-type isolates from those with reduced susceptibility.
които отличават изолатите от див тип от тези с намалена чувствителност.

EC50 values for these mutations are 13- to 8,262-fold higher than those for the wild-type reference virus.
Стойностите на ЕС50 за тези мутации са 13- до 8 262 пъти по-високи от тези за референтния вирус от див тип.

Rilpivirine exhibited activity against laboratory strains of wild-type HIV-1 in an acutely infected T-cell line with a median EC50 value for HIV-1/IIIB of 0.73 nM(0.27 ng/mL).
Рилпивирин демонстрира активност срещу лабораторни щамове от див тип HIV-1 в клетъчна линия остро инфектирани Т-клетки с медиана на стойността на EC50 за HIV-1/IIIB от 0, 73 nM(0, 27 ng/ml).

Doravirine exhibited an EC50 value of 12.0±4.4 nM against wild-type laboratory strains of HIV-1 when tested in the presence of 100% normal human serum using MT4-GFP reporter cells.
Доравирин показва EC50 стойност от 12, 0±4, 4 nM срещу див тип лабораторни щамове на HIV-1, при провеждане на тестове в присъствието на 100% нормален човешки серум, използвайки за гостоприемник MT4-GFP клетки.

The concentration of tenofovir required for 50% inhibition(EC50) of the wild-type laboratory strain HIV-1IIIB is 1-6 µmol/l in lymphoid cell lines
Концентрацията на тенофовир, необходима за 50% инхибиране(ЕC50) на лабораторни щамове на дивия тип HIV-1IIIB e 1-6 µmol/l в линии на лимфоидни клетки и 1, 1 µmol/l срещу първични изолати

polyneuritis are features of infection with wild-type rubella and vary in frequency and severity with age
полриневрит са характеристики на инфекция с див тип рубеола, като варират по отношение на честота

The substance binds with high affinity to the ATP-binding site in such a manner that it is a potent inhibitor of wild-type BCR-ABL and maintains activity against 32/33 imatinib-resistant mutant forms of BCR-ABL.
Веществото се свързва с висок афинитет към ATP-свързващото място по такъв начин, че се явява мощен инхибитор на дивия тип BCR-ABL и поддържа активност срещу 32/33 иматиниб-резистентни мутантни форми на BCR-ABL.

followed for 14 years after vaccination showed no increase in the frequency of herpes zoster compared to children with prior wild-type varicella during the pre-vaccine era.
проследявани в продължение на 14 години след ваксинирането, не показват повишаване на честотата на херпес зостер в сравнение с деца, с предшестващ див тип на варицела, преди създаване на ваксината.

the associated cobicistat exposures provide elvitegravir Ctrough approximately 10-fold above the protein-binding adjusted IC95 for wild-type HIV-1 virus.
свързаната с това експозиция на кобицистат дава Ctrough за елвитегравир приблизително 10 пъти над коригираната за свързването с протеините IC95 за дивия тип HIV-1 вирус.

V600K sequence in a background of wild-type sequence using DNA extracted from FFPE tissue).
чувствителност(до 5% V600E и V600K секвенция на фона на див тип секвенция от FFPE изoлирана ДНК).

rtM250V mutations associated with resistance to entecavir showed a susceptibility to tenofovir ranging from 0.6- to 6.9-fold that of wild-type virus.
които са свързани с резистентност към ентекавир, са показали чувствителност към тенофовир в рамките на 0, 6 до 6, 9 пъти от тази на дивия тип вирус.

4 protease inhibitor(PI)-resistant HIV-1 mutant clones compared with the wild-type strain.
4 протеазни инхибитори(PI)-резистентни HIV-1 мутантни клона в сравнение с щама див тип.

K103N/Y181C substitutions in RT exhibit less than a 3-fold decrease in susceptibility to doravirine compared to wild-type virus when evaluated in the presence of 100% normal human serum.
K103N/Y181C субституциите в обратната транскриптаза, показват по-малко от 3-кратно намаляване на чувствителността към доравирин в сравнение с тази към дивия тип вирус при оценяване в присъствие на 100% нормален човешки серум.

telbivudine showed a susceptibility to tenofovir ranging from 0.7- to 3.4-fold that of wild-type virus.
са показали чувствителност към тенофовир в рамките на 0, 7 до 3, 4 пъти от тази на дивия тип вирус.

The substance binds with high affinity to the ATP-binding site in such a manner that it is a potent inhibitor of wild-type Bcr-Abl and maintains activity against 32/ 33 imatinib-resistant mutant forms of Bcr-Abl.
Веществото се свързва с висок афинитет към ATP- свързващото място по такъв начин, че се явява мощен инхибитор на дивия тип Bcr- Abl и поддържа активност срещу 32/ 33 иматиниб- резистентни мутантни форми на Bcr- Abl.

the associated cobicistat exposures provide elvitegravir Ctrough approximately 10-fold above the protein-binding adjusted IC95 for wild-type HIV-1 virus.
свързаната с това експозиция на кобицистат дава Ctrough за елвитегравир приблизително 10 пъти над коригираната за свързването с протеините IC95 за дивия тип HIV-1 вирус.

Follow-up analysis of boceprevir-treated subjects who did not achieve SVR showed that the population of wild-type virus increased
Анализ на проследяването на участници, приемали боцепревир, които не са постигнали ТВО, показва че популацията на вируса от див тип е нараснала

Patients with wild-type tumours who received Vectibix alone had no disease progression for an average of 16 weeks in a study of 463 patients,
В проучване при 463 пациенти е установено, че при пациентите с тумори с див тип, получаващи Vectibix самостоятелно, заболяването не прогресира в продължение на средно 16 седмици в сравнение с 8 седмици при пациентите, които не приемат Vectibix,